Захарен диабет и лабораторни тестове

Захарният диабет е изключително разпространено заболяване. като само за нашата страна се счита, че от него боледуват около 350 000 души. Основна негова характеристика е недостатъчността на хормона на задстомашната жлеза, а именно инсулин. Тази недостатъчност може да бъде абсолютна – при захарен диабет тип 1, и относителна при захарен диабет тип 2. 

Захарен диабет тип 1 и тип 2

Захарен диабет тип 1 е характерен за детската и млада възраст като абсолютната липса на производство на инсулин се дължи на унищожаването на клетките, отговорни за производство на инсулин в панкреаса – най-често от автоимунна реакция.

При захарен диабет тип 2 недостатъчността на инсулин е относителна, защото той се произвежда от панкреаса, но ефектът му е недостатъчен /най-вече заради инсулинова резистентност/, за да бъде метаболизирана глюкозата /т.е. от нея да бъде произведена енергия/. Както се казва в старите учебници – “клетката се къпе в глюкоза, а е гладна за нея”. 

Симптоми

До започване на лечението, тъй като все пак организма трябва да съществува по някакъв начин, той започва да произвежда енергия от другите налични хранителни източници – мазнини /най-вече/ и протеини, затова и много често първите признаци са: 

• Отслабване – защото организма “изпомпва” мастните депа за да си набави нужната енергия.
• Често уриниране – поради наличието на много глюкоза в кръвта, част от нея организма се стреми са отстрани за по-малко поражения, съответно тя бива отделена в урината, но увлича със себе си и вода като осмотично активна молекула, като водата бива отделяна /при стойности на кръвна захар над 10ммол/л/ се появява и 
• Жажда и съхнене на устата.
• Лесна уморяемост – няма бърз енергиен източник
• Ацетон в урината – отпаден продукт от метаболизиране на мазнините за енергия

При наличието някои от тези симптоми е добре да се направи изследване на кръвната захар, която при случайно изследване на гладно трябва да бъде под 6ммол/л, ако е след хранене до 8 ммол/л, с цел намаляване на сърдечно-съдовите, бъбречни и очни усложнения.

При случайно изследване и стойности над 11ммол/л със голяма сигурност мислим за вече развит захарен диабет, но задължително е нужно да се направи и орален глюкозо толерантен тест – това изследване се прави с цел да се види способността на задстомашната жлеза да се справя – чрез отделяне на инсулин – на глюкозна атака. 

При него е добре да изследваме и нивата на инсулина в серума-както базалния така и отделения след приемането на глюкозата. По този начин правим анализ и за  наличието на инсулинова резистентност.

Целта на лечението на захарния диабет е поддържане на стойности на кръвната захар най-близки до нормалните физиологични граници:

• На гладно – 4-7 ммол/л
• 2 часа след хранене – между 5-8 ммол/л
• преди лягане – не по-ниска от 6ммол/л

При вече започната терапия, освен кръвно-захарен профил задължително се прави изследване на гликирания хемоглобин

Това е показател ,който ни дава една ретроспективна оценка на гликемичния статус, независима от храненето за деня и други денонощни колебания – глюкозата непрекъснато и практически необратимо се свързва с хемоглобина по време на живота на червените кръвни клетки /еритроцитите -те живеят около 100-120денонощия/. 

Определянето на гликирания хемоглобин представлява обективен тест за средното ниво на плазмената глюкоза  през последните 3-4 месеца. Това изследване е добре да се прави през 3 месеца при инсулиново лечение и на 6 месеца при перорално лечение. Добре е да се знае, че гликирания хемоглобин се измерва в проценти, а един процент от стойността на гликирания хемоглобин отразява приблизително около 1,2 ммол/л от нивото на кръвната захар. Приема се,че диабета е добре лекуван при стойности под 7%.

Д-р Дарин Шишманов

Аз съм роден през 1968 във Велико Търново. Завършил съм средното си образование в едно супер готино за времето си училище – строителен техникум, защото до 11клас имах огромното желание да уча архитектура, рисувах не лошо ,а и слабостта ми беше математиката.

В четвърти клас започнах усилено да се занимавам със спорт. В шести клас вече изглеждах различно, но все още не беше това, което желах. Тренирах по 3-4 часа на ден, но килограмите ми така или иначе не мърдаха.

В девети клас за първи път отворих учебник по медицинска биохимия (на брат ми, който тогава беше студент по медицина) и започнах да си обяснявам някой процеси свързани с храненето.Промених доста неща в хранителния си режим и нещата взеха да се получават, но все още бях далече от целта си, докато един ден прочетох статия за мотивацията и съзнанието.

В 11 клас покрай брат ми, който беше студент по медицина и йога с която се занимавах, се запалих по невероятната професия на лекаря. Завърших медицина в Плевен през 1995година. След което интересите ми се насочиха в лечението на обменните заболявания преди всичко тези ,които протичат с наднормено тегло-хипотиреоидизъм, захарен диабет, сънна апнея. Може би една от пречините бе, че до 16години си бях дебеличък.

Днес съм на 50 години, но в голяма част от живота си съм бил в постоянна борба с наднормените килограми. Работил съм в чужбина няколко години. Имам специализации по:

вътрешни болести, горна и долна ендоскопия, ехографска диагностика на вътрешни органи, сърце и повърхностини, структури, диететика, семейна медицина, някои по екзотични за нашите ширини диагностики и лечебни техники като китайска пулсова диагностика, иглотерапия, медицинска психология

В момента интересите ми са свързани с нутригеномиката и лечебното хранене при наднормено тегло както при здрави хора,така и свързано най-вече с болестта на Хашимото, сънна апнея, захарен диабет. Заедно със моя син Д-р Иван-Асен Шишманов помагаме на хора с тези проблеми.

See author's posts